по стъклото лазят парни гущери дъха ти по стъклото дращи
до стъклото устните ти изработват "чакай ме" без звук
ме гледаш те гледам без звук "отивам си, ще купя хляб"
енергоспестява крушката зад тебе и е бледа ти пращам целувка защото ми липсваш
толкова бледа и аз се смалявам като пчела и не ме виждаш вече си толкова бледа
целуни ме ще купя хляб и ще изчезна съвсем зад стъклото през устните ти и дъха ти
Friday
Долу на улицата когато поглеждаш към прозореца и си мислиш
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
1 comment:
Много интересен и необикновен текст...Правилно ли е впечатлението ми, че те се разделят завинаги?
Post a Comment