сменям змей срещу нож и нови чисто новички крилца. купувам одеало против крайни решения. продавам черен дроб и като черен говоря звезди няма и като черен говоря като да затвориш очи и да ги няма избухванките. по добре с отворени очи под одеалото под крилцата и змей наблизо да шуми и всички да знаят. и ножа и хляба.
Monday
ние знаем
Sunday
викат ми разни
Ми вика някой тя е на звезда вече не е
тук при нас при листата пред входа на звезда е станала и излетяла надалече със
сила и огън. Режи! Двойно сипи и пак режи ми вика някой официално консилиоре в
нощта. Не съм ли аз потъващ в колата с малко въздух в купето и хитове по
радиото а стоповете бавно отлитат в дълбините все едно сме за космоса а не за
тинята? Важно ми казват да опитвам е да живея. То все едно да слушаш някой
който ти казва – няма вече листа пред входа, няма лехи в градината всичко е
обектно ориентирано а тя е отлетяла с огън. Поне колата ми голяма и въздух има
за цели три минути.
Subscribe to:
Posts (Atom)